Apr 3, 2009, 8:34 AM

* * *

  Poetry » Other
587 0 0

Лесно е да затвориш очи, когато
някой дърпа те назад,
да се предадеш в плен на забравеното
от най-дълбоките кътчета на бездънния ад.

Лесно е, опитвайки да притъпиш болката,
да нараняваш хората, които обичаш
и за да спреш да кърви раната
да отречеш действителността и да си наложиш, че сънуваш.

Лесно е, вървейки по средата да се спреш
и че си твърде уморен да осъзнаеш,
да се оставиш без изобщо да се бориш,
от немощ във прахта да се хвърлиш.

Жално е да се усмихваш, а душата ти да плаче,
да оставиш живота просто така да изтече,
пробягвайки между пръстите,
забравен от страдащите.

Жално е, вървейки по тротоара,
да падаш.
И когато без да осъзнаваш, че имаш опора
да продължаваш.

Аз не затварям очи, когато
някой дърпа ме назад,
не се предавам в плен на забравеното
от най-дълбоките кътчета на бездънния ад.

Аз не се опитвам да притъпя болката
като наранявам хората, които обичам
и за да спре да кърви раната
не отричам действителността и не си налагам, че сънувам.

Аз вървя и по средата не се спирам
и че съм твърде уморена не осъзнавам.
Не се оставям без изобщо да се боря.
От немощ във прахта няма да се хвърля!

Аз не се усмихвам, когато душата ми плаче,
не оставям живота просто така да изтече,
пробягвайки между пръстите,
забравен от страдащите.

Аз, когато вървя по тротоара,
не падам,
защото знам, че имам опора,
която ми дава сили да ПРОДЪЛЖАВАМ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...