Лесно е да затвориш очи, когато
някой дърпа те назад,
да се предадеш в плен на забравеното
от най-дълбоките кътчета на бездънния ад.
Лесно е, опитвайки да притъпиш болката,
да нараняваш хората, които обичаш
и за да спреш да кърви раната
да отречеш действителността и да си наложиш, че сънуваш.
Лесно е, вървейки по средата да се спреш
и че си твърде уморен да осъзнаеш,
да се оставиш без изобщо да се бориш,
от немощ във прахта да се хвърлиш. ...