joh91
7 results
Ето в какво се превърнах -
нещастен просяк на любов.
Старото палто загърнах.
Очите ми отправят зов.
Минават хора толкоз много, ...
  500 
Eто, тук съм, но заспивам.
Сънят ще ме сломи,
но, вместо да изчезвам,
моят глас ръми, ръми.
Затвори и ти очи, ...
  593 
Нощ е. Сама съм. Вървя през гъстите гори, осеяни с величествени дървета, чиито корони стърчат във висините, забулени от тежки мъгли с аромат на кървящи души. И така както ги съзерцавам, забелязвам тук-таме по някой скъсан шев от огромното покривало, наречено небе, който отваря дупки в него - на мест ...
  605 
Не зная как попаднала съм в замък,
във замък, но не такъв от камък,
а от облаци или пък гъст розов дим,
които служат и за завеси и килим.
Не ги докоснах, но не беше нужно, ...
  446 
Знам, че не си въобще безразличен.
Дори си по твой начин някак загрижен.
Защо ли, обаче, пред чужди хора чувствам,
сякаш задължително трябва да изпъквам,
за да имам шанс с тебе. ...
  472 
На пода на класна стая съм.
Всичко около мен е като сън.
В поза за медитация и в транс
аз може би все пак имам шанс.
Чувам съучениците си загрижени ...
  531 
Лесно е да затвориш очи, когато
някой дърпа те назад,
да се предадеш в плен на забравеното
от най-дълбоките кътчета на бездънния ад.
Лесно е, опитвайки да притъпиш болката, ...
  435 
Random works
: ??:??