Aug 21, 2015, 5:34 PM

* * *

  Poetry
852 0 8

Този нов тоалет е ушит от специални шивачи

и платът е особен - тъкан по поръчка за мен

от изнищени облаци и разпрèдени свлачища,

с гръмотевичночерен, необвързващ, десен.

 

Този нов тоалет не върви да се носи без брошка

от десетките пъти, в които не те заслужавах;

всяко камъче в нея е с форма на търсена прошка,

всяко блясъче - твоето "хей, остани си такава!"

 

С тюл, надиплен от вироглавите мои решения,

дълъг колкото вечно отлагана неизбежност;

само днес ще обуя куража да съм несъвършена.

Върви! Запомни ме облечена в обич и нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...