Aug 21, 2015, 5:34 PM

* * *

  Poetry
853 0 8

Този нов тоалет е ушит от специални шивачи

и платът е особен - тъкан по поръчка за мен

от изнищени облаци и разпрèдени свлачища,

с гръмотевичночерен, необвързващ, десен.

 

Този нов тоалет не върви да се носи без брошка

от десетките пъти, в които не те заслужавах;

всяко камъче в нея е с форма на търсена прошка,

всяко блясъче - твоето "хей, остани си такава!"

 

С тюл, надиплен от вироглавите мои решения,

дълъг колкото вечно отлагана неизбежност;

само днес ще обуя куража да съм несъвършена.

Върви! Запомни ме облечена в обич и нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...