Aug 21, 2015, 5:34 PM

* * *

  Poetry
846 0 8

Този нов тоалет е ушит от специални шивачи

и платът е особен - тъкан по поръчка за мен

от изнищени облаци и разпрèдени свлачища,

с гръмотевичночерен, необвързващ, десен.

 

Този нов тоалет не върви да се носи без брошка

от десетките пъти, в които не те заслужавах;

всяко камъче в нея е с форма на търсена прошка,

всяко блясъче - твоето "хей, остани си такава!"

 

С тюл, надиплен от вироглавите мои решения,

дълъг колкото вечно отлагана неизбежност;

само днес ще обуя куража да съм несъвършена.

Върви! Запомни ме облечена в обич и нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...