Nov 8, 2022, 7:11 PM

А ангелите още са до нас

  Poetry
1.7K 8 9

 

А ангелите още са до нас,

дори когато всичко помътнява

и е мухлясал истинският квас,

сърцата ни обида изтощава;

когато изкушени от върха,

забравяме за смисъла на Кръста;

не чувствайки живеца на Духа,

живеем вярата така… през пръсти.

Не ни оставят въпреки това

и с ангелско търпение се борят

да излекуват всички сетива

от слабостта, от ропота, от зноя…

Не си покриват мъдрите очи

пред гледката на адските ни страсти.

Донасят ни Божествени лъчи

с надежда, че духовно ще пораснем…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря от сърце на всички, които се спряхте и прочетохте този мой стих! Бъдете будни духовно!
  • Ангелска е душата ти, Руми, затова пише такива стихове! Имах нужда да прочета това прекрасно стихотворение, душата ми чакаше твоите думи! Благодаря!
  • живеем вярата така… през пръсти.
    Точно така я живеем
  • Много хубаво си го написала, Руми. За ангелите, които не изостават душите, дори когато самите те не се разбират и правят неща, от които ги боли.
  • Навярно много пъти ги огорчаваме,но въпреки това те бдят над нас.
    Поздравления, Руми!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...