8.11.2022 г., 19:11

А ангелите още са до нас

1.7K 8 9

 

А ангелите още са до нас,

дори когато всичко помътнява

и е мухлясал истинският квас,

сърцата ни обида изтощава;

когато изкушени от върха,

забравяме за смисъла на Кръста;

не чувствайки живеца на Духа,

живеем вярата така… през пръсти.

Не ни оставят въпреки това

и с ангелско търпение се борят

да излекуват всички сетива

от слабостта, от ропота, от зноя…

Не си покриват мъдрите очи

пред гледката на адските ни страсти.

Донасят ни Божествени лъчи

с надежда, че духовно ще пораснем…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце на всички, които се спряхте и прочетохте този мой стих! Бъдете будни духовно!
  • Ангелска е душата ти, Руми, затова пише такива стихове! Имах нужда да прочета това прекрасно стихотворение, душата ми чакаше твоите думи! Благодаря!
  • живеем вярата така… през пръсти.
    Точно така я живеем
  • Много хубаво си го написала, Руми. За ангелите, които не изостават душите, дори когато самите те не се разбират и правят неща, от които ги боли.
  • Навярно много пъти ги огорчаваме,но въпреки това те бдят над нас.
    Поздравления, Руми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...