А ангелите още са до нас,
дори когато всичко помътнява
и е мухлясал истинският квас,
сърцата ни обида изтощава;
когато изкушени от върха,
забравяме за смисъла на Кръста;
не чувствайки живеца на Духа,
живеем вярата така… през пръсти.
Не ни оставят въпреки това
и с ангелско търпение се борят
да излекуват всички сетива
от слабостта, от ропота, от зноя…
Не си покриват мъдрите очи
пред гледката на адските ни страсти.
Донасят ни Божествени лъчи
с надежда, че духовно ще пораснем…
© Руми Бакърджиева Всички права запазени