Т и за мен си лъч светлина,
У стремен към безкрая.
К ъсче мека топлина
И сладка си омая!
С ъбирам в шепи любов,
Е то, напълних ги с нея.
Г рее с тих благослов,
А аз тук и сега живея!
© Людмила Данова All rights reserved.
The work is a contestant:
Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »