А думите са само част от мойте грехове...
А думите са само част от мойте грехове...
Мислите ми са икони,
обладани от гневни ветрове,
и страстите ми потушени
от пролетните дъждове.
Разперила крила
ранени
от много, много векове,
Господи, прости ми
всички грехове.
Объркана се скитам,
към ничие сърце.
И мойто честичко го питам
дали обичаше.
Сама не зная, белег в двете ми ръце,
губя се
и вярвам,
че съдбата отговор ще ми даде.
Бягам...
бягам...
бягам...
все към себе си вървя
и когато се намеря,
се намразвам.
И от тялото си искам да се отделя.
Думите са само част от мойте грехове,
че за миг безгрешна се помислих.
Колко много дъждове
ще са нужни, за да ме изтрият.
Дъхът ми е обречен на вечните мъгли,
дали така обречен с мене ще си и ти.
Мисля си, че те обичам. Ако можеш ми прости.
Мислите ми са икони,
обладани от гневни ветрове,
и страстите ми потушени
от пролетните дъждове.
Разперила крила
ранени
от много, много векове,
Господи, прости ми
всички грехове.
Объркана се скитам,
към ничие сърце.
И мойто честичко го питам
дали обичаше.
Сама не зная, белег в двете ми ръце,
губя се
и вярвам,
че съдбата отговор ще ми даде.
Бягам...
бягам...
бягам...
все към себе си вървя
и когато се намеря,
се намразвам.
И от тялото си искам да се отделя.
Думите са само част от мойте грехове,
че за миг безгрешна се помислих.
Колко много дъждове
ще са нужни, за да ме изтрият.
Дъхът ми е обречен на вечните мъгли,
дали така обречен с мене ще си и ти.
Мисля си, че те обичам. Ако можеш ми прости.
© Свобода All rights reserved.
