А думите са слаби
Този огън във моите вени,
тези мисли, в главата препускащи,
тази болка, дълбаеща в мене
и не искаща миг да ме пусне,
тази липса – огромна, бездънна,
от която дъхът ми прекъсва,
тези нощи, сами и безсънни,
след които за сънища късно е,
и копнежът, безбрежен и ясен,
за ръцете, очите, гласа ти...
Тази нужда – дълбока, опасна,
разлюляла напълно света ми.
Тези думи – блуждаещи в мрака
и не стигащи да ти опиша,
колко много те искам и чакам...
Да ти кажа, че те обичам.
© Мариета Караджова All rights reserved.
