А душата – износвам резервната вече
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре.
Отвися си разстрелян часовникът жаден,
изкълван е до мрак, но е рано да мреш,
а и филмът е супер, макар че е гаден.
Закъснях като бързам. Все по-ясно личи.
Бързо спя и не пия, но не съм полудяла.
Надалеч недовиждам, очилата са чифт.
Губих път и надежда, но изглежда съм цяла.
Понаучих си вятъра, може сам да лети
и оставям прозореца често отворен.
Нямам винаги отговор като „Чат джи пи ти“,
закъде съм, забравям, надолу, нагоре?!...
О, животът ли?... Пуска ламбада и ток,
аз танцувам и чувствам ги най-много вечер:
рамене, колене́... и съм Тик, и съм Ток...,
а душата – износвам резервната вече.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
- точно си намерил вкуса.
