Измѝсли сам сирената, която
примамва те. Попадаш в дънна яма.
И в пясъка проблясва чисто злато,
а плаващ е. Надежда просто няма.
Зелените коси от водорасли
изплитат мрежа за копнежи празни.
Морето не обича недорасли,
присмива им се. А това ги дразни.
И реят се в небето чайки бели,
и хищно с човки рибата разкъсват.
Любов и лято. Срещи и раздели...
А есен перли пред свинете пръсва...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
