Измѝсли сам сирената, която
примамва те. Попадаш в дънна яма.
И в пясъка проблясва чисто злато,
а плаващ е. Надежда просто няма.
Зелените коси от водорасли
изплитат мрежа за копнежи празни.
Морето не обича недорасли,
присмива им се. А това ги дразни.
И реят се в небето чайки бели,
и хищно с човки рибата разкъсват.
Любов и лято. Срещи и раздели...
А есен перли пред свинете пръсва...