А Господ е добър и ще захлипа
Разказват тихо белите брезички,
а вятърът, в короните заспал,
сънува лято, топъл дъжд и всички
светулки, обкръжили ангел бял,
накацали по ореола светъл,
дано измолят милост, благослов
и ангелът изплакал си небето,
да ни покаже труден път, но нов.
В пустинята, която сме създали,
да пламне в огън пак къпинов храст,
сред моисеи хиляди скрижали
ще донесе най-мъдрият от нас.
Ще бъде сляп и мършав и одрипан,
ще води може би и гладен пес.
А Господ е добър и ще захлипа –
душата – чиста – просякът злочест.
Дали ще сме достойните, обаче,
които Той да опрости с "Амин!"
Или баща от мъка ще заплаче
за своя тъй напразно мъртъв син?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
