А искам да съм му всичко
А той си има жена, а той е посипан със минало,
искрите на малка вина ми шепнат какво е погинало,
какво ще намеря на път, добро ли ще бъде - решило е.
Снежецът на светла шега се прави на шепот и символи.
Какво ще бъде на път - светът ще е залъгалка ли,
количката на душата ми отдавна сълзите изплакала
търкулна се някак до смърт, детето на многото облаци...
прескача по много неща... предмети, предмети... и хората...
... какво ли ще бъдат за мен няколко паднали болки,
дали е доволен лъчът, отминал последните спомени...
прошепна ми някога той... ще бъда, ще бъда единствена...
играчка на много неща... любов е, любов ще е винаги...
© Йоана All rights reserved.
Дадоха ми малко яснота по въпроса. Но ние бихме могли и в първия пример да употребим като предлог + съществително в малко по-образен план и отново да напишем "на път". Разбирам, че в някои случаи има разлика в значенията. Това е интересно. Благодаря, Красимир! Но когато сме напът, не сме ли на път? 
