... а липите са все не разбрали...

Comments

• 

  Patrizzia (Надежда Ангелова)

  Радвам се, че ви харесва, момичета! Краси, благодаря ти за ценните съвети. Малкото, което знам за писането го дължа на теб (и не само аз). А за луната, сова съм, нормално е да се прехласвам по владетелката на нощта, и всичко тайнствено - вятър, дъжд, сънени птици, звезди, господин...

  2025-05-25T19:44:47+03:00
• 

  maistora (Красимир Тенев)

  Бих му сложил моноримната строфа за финална. Така ще се рамкира с "ти си" в първия стих и ще завърши с "тебе" в последния. Моноримна първа строфа поставя и въпросителни относно римната схема в следващите. Читателят не знае какво да очаква в тях -- съдени рими, кръстосани, обхватни и съседни или следващи моноримни строфи. Също бих сменил местата на "луната" и "прегърнал" в първото изречение. Естественият порядък на изречението е подлог, сказуемо, допълнение. Понякога се вмъкват прилагателни към подлога и допълнението, наречие за начин, обстоятелствено пояснение към сказуемото, обособени части. Когато е възможно, е добре да се следва този ред. Всяка инверсия трябва да е оправдана. Сега акцентът пада на луната. (Лунатичка си си ти! ) А инак ще е върху прегръдката на дъжда, приравнен с тайнствения някой.

  2025-05-25T08:31:40+03:00
• 

  ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

  Надя,още едно бисерче!

  2025-05-25T03:18:27+03:00
• 

  M1234567891 (Миночка Митева)

  Много е нежно и красиво. Каква образност само! Поздравявам те, Наде!

  2025-05-25T00:38:12+03:00