А може би
А МОЖЕ БИ
Осиротя душата ми.
Очите ми пресъхнаха
и лист след лист - мечтите ми
ранени се разпръснаха.
Напуснаха редиците
най-близките, най-милите!
Останахме обрулени -
безмилостно ограбени.
Осъдени да търсиме
и все да не намираме
онази обич истинска,
която окрилява ни
и загасява въглени
дълбоко в нас оставени.
Вървете щом сте тръгнали,
но пътища проправяйте
към светове не виждани,
към Царство несънувано!
След вас вървим с надеждата
да влезем в непознатото –
да литнем като гълъби,
да пеем като ангели
с душите си пречистени
и съвести изкъпани...
Възкликна в мен душата ми,
запари във очите ми
и топъл дъжд от минало
потече по лицето ми.
А може би голямото,
в живота неживяното,
очаква ни разтворило
обятие към вечното
с любов да ни спаси?
© Стойна Димова All rights reserved.
