А пламъкът крещи...
А пламъкът крещи...
Как така не мога да преглътна?!
А мислех, че си само дим.
Тупка огнена и плътна
топка. Образът ти е необозрим.
Смея ли устни да открехна,
с риск цял да се разтвориш
и моят образ с теб, размекнат,
да потърси обща орис?
А пламъкът крещи...
Кой бутна цигарата в ръката ѝ?!
Момиче се задръства с лъжи.
Лъжата изглежда хвърката е;
падна и истината се открои.
Сега остана опушената надежда,
че ще те срещна някъде друг.
И съм силна, но и копнееща.
И със теб само искам разруха.
© Йоана All rights reserved.
Лека вечер!
