limeruna (Йоана)
565 3355
11.07.2015 г., 18:31 ч.

А пламъкът крещи... 

  Поезия » Друга
483 0 8

А пламъкът крещи...

Как така не мога да преглътна?!
А мислех, че си само дим.
Тупка огнена и плътна
топка. Образът ти е необозрим.

 

Смея ли устни да открехна,
с риск цял да се разтвориш
и моят образ с теб, размекнат,
да потърси обща орис?

 

А пламъкът крещи...

Кой бутна цигарата в ръката ѝ?!
Момиче се задръства с лъжи.
Лъжата изглежда хвърката е;
падна и истината се открои.

Сега остана опушената надежда,
че ще те срещна някъде друг.
И съм силна, но и копнееща.
И със теб само искам разруха.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Калиа, трогната съм. Благодаря ти, за всичко...
  • "
    Сега остана опушената надежда,
    че ще те срещна някъде друг.
    И съм силна, но и копнееща.
    И със теб само искам раздуха."

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Всеки е харесал по нещо различно в достойнството на цялото стихотворение. Аз най-много се впечатлих от: "А пламъкът крещи..." Най-много ми харесват противоположностите и невъзможностите в един израз!
  • Радвам се, Довереница (Дочка Василева), че хареса Лека вечер!
  • "Сега остана опушената надежда,
    че ще те срещна някъде друг."

    Харесах!
  • Поздрави и на теб, eliboto (Лейди Фокс) Разрухата в пазвите на любовта е сладка, а в тези на измамата единствено боли, така че вярвам, че - да, това е вярното решение. Благодаря, че намина!
  • Благодаря, Мисана! Не бях сигурна дали да го публикувам това стихче, понеже все ми се струваше, че е някак неясно или незавършено, знам ли. Радвам се, че откриваш „ценна находка“ в него
  • "Смея ли устни да открехна, с риск цял да се разтвориш
    и моят образ с теб, размекнат, да потърси обща орис?...
    Сега остана опушената надежда,че ще те срещна някъде друг.
    И съм силна, но и копнееща. И със теб само искам разруха."

    Това ОКО на текста ти е ценна находка, Йоана. Поздравявам те за него!
Предложения
: ??:??