А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха -
тревожно-остро,
с мирис възгорчив.
И ставам друга.
И дъжд,
и спомен,
и дъх от разцъфтелия листак.
Как идват спомените само,
след някой тих,
вечерен дъжд.
© Мая Тинчева All rights reserved.