Забавляваш се, но на мен не ми е смешно.
Да се скараме е вече просто неизбежно.
Без надежди, без мечти останах аз.
И това единствено, за да чуя твоя глас!
В сълзи нощите минават,
и мечтите ми на заден план остават!
Бях толкова щастлива, когато ми говореше!
Харесваше ми, дори когато с мене спореше!
А сега? Какво да правя?
Ти не ме понасяш! Зная!
Дразня те! Дразни те дори моето присъствие!
И радваш се на всяко мое отсъствие!