А сега накъде?
Една отдавна мъртва гара,
тръпнеща очакваше последния си пътник.
Той въздъхваше - червен е светофарът.
До смърт уплашен, че влакът новият му спътник е.
Отпътуващият непознат полетя с влака.
Уморен бе от скитане пеша.
На спирката и машинистът се разплака.
Дъжд се плисна и небето разлюля.
И труповете върху пейката крещяха.
Там на възкръсналата гара.
Звездите песен на сбогуване изпяха,
а дяволът - доволен поръчваше на бара. . .
Непознатият вече сънуваше изгреви.
Цветя, птици - вълшебна природа.
И с поглед следеше на вятъра полета.
А сега накъде? Към Рая или пък към Ада?
© Веселина Костадинова All rights reserved.
