А след мен са отъпкани пътища...

Poetry » Other

1.6K 0 19

Преживях седемнадесет мига

и дузина капчуци разплакани,

но от пролет, която не стигна

за пробуждане, мир и очакване.

Доживях и слънцата да грейнат,

да накацат с усмивки по нивите.

Но жарта им изтля ненадейно -

ветровете развяха си гривите.

Не проклинах, когато брезите

си раздираха с яд пеньоарите.

А Ноември всели се в лозите

и зачете на глас гримоарите...

Не заплаках, че бялото детство

не възкръсва в къдели по гранките.

А във утрото стана вълшебство -

заваляха от Покрива ангели!

Ето пак късогледо се взирам

във накриво-чертаното бъдеще.

Все трънливи години избирам,

а след мен са отъпкани пътища.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

daniela1974 (Даниела Ганчева)

Момиче, водиш до пристрастяване!Браво!

2012-01-24T01:31:26+02:00
daizy-crazy (Пепа Петрунова)

Благодарности! И то сърдечни! За всички! Усмихната вечер

2011-12-29T21:18:00+02:00
Aneta_kz (Анета)

...всичко е май е казано по долу в коментарите
Аз само ще ти се порадвам

2011-12-02T12:52:57+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много, много ми хареса!!!

2011-12-02T09:20:10+02:00
valia_26 (Валерия Иванова)

То и аз на всяка манджа мерудия, ама да кажа, че отъпкани се пише точно с "О" (информация от езикови справки на БАН)
... "гримоари" и "гранки" въобще пък не знаех какво е

2011-12-02T08:58:20+02:00