А страхът не ми отива
В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива.
Платих си, до последния обол,
изблиза вятър три товара сол,
от съ̀лзите... Възкръснах по-красива.
А този, който нявга ме подмина,
примамва с обещания за рай.
Наивната? Тя изгоря докрай,
а силната остана невредима.
От хиляди планети отразена,
съм светлина. За обич нежен стих,
в сърцето твое кротко се смирих –
една любов – с размери на Вселена.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
