А светът си е както преди...
През деня си е вашият свят. Аз прегръщам го нощем
и съм ласкава, нежна, и истинска... просто жена.
Сред звездите те търся, не спирам, броя ги. И още...
Моя обич. Делим само думи, небе... И луна.
През деня аз приличам на вас. А приличам ли? Никак.
Нощем само в стиха си съм жива. Сърце и душа.
Сто безсъници звездни в косите си вплела ме вика,
любовта ми. До съмнало белите сови теша.
През деня не съм аз. Просто дим... над света ви се стеля
и рисувам лика си усмихнат... Дано заблудѝ
всички слепи. А нощем небето е дом и постеля,
в нея спим и не спим... А светът си е както преди...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
