А ти помниш ли?
А ти помниш ли?
Чувстваш ли студенина в деня
в душата ти да свири?
Чустваш ли греха
как спомените сладки мие?
А помниш ли как падаха листата,
окъпани от есенната светина?
А помниш ли как заедно посрещахме росата
далеч и нейде в долината?
А усещаш, дъждът по прозорецът се стича
и на сълзи в очите ни прилича...
А виждаш ли и дните пропиляни
в цветята, по нашата поляна разпиляни?
А питал ли си се какво им е на птиците,
когато наделеч и нейде отлитат?
И дали някога цветята за нас ще се запитат
как чуствата към бездната залитат?
А съзираш ли - падат листата
с опърпаните пелерини.
Как безжизнено докосват земята
като уморени от финален пирует балерини...
А помня аз и дните,
когато слънце беше в очите...
Когато вишните цъфтяха
и птиците над нас летяха...
Но дните ни се разпиляха,
а птиците на юг отлетяха...
А ти помниш ли?
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
