Две думи само. Истински боляха.
Захвърлиха и слънцето на сянка.
Не можех да ги премълча. Пълзяха
по устните ми като пепелянка.
И свих гнездо сред жълтата отрова.
Завиха във душата ми вълчици.
Намразих вятъра... като прокоба.
... А исках да отгледам птици...
Но полетът им спря, така... сред думите.
Замръзнаха от студ дори звездиците.
Научих се да стрелям днес... куршумено.
... Най-лесно се убиват птиците... ...