А тя лежи до мене гола
Насън пътувам надалече,
посоката си без да знам,
навсякъде еднакво ничий,
навсякъде еднакво сам.
А тя лежи до мен, отляво.
Отдясно кой лежи, за бога?
Мъжа до нея не познавам,
да кажа, че съм аз - не мога.
Умът ми другаде се скита,
извън удобното легло,
посоката му пак е скрита,
май някак му е... все едно.
А тя лежи до мене гола,
защо е тук - съвсем не знам.
Оплетени от чужди роли,
лежим навярно двама там.
А тя лежи до мене гола -
съзвучие без нотка срам.
И пак сме ничии. До болка.
И всеки пак - еднакво сам.
© Александър All rights reserved.
