А уж... съм голямо момиче
Когато във тебе се влюбих,
бях вече голямо момиче.
Но в страстта ти се цяла изгубих
и в сърцето си плахо надничах...
Направих каквото можах -
не успях да избягам от тебе.
Затова в мемоарни книжа
ще запазя свойта потребност.
Някой друг, с мойта обич богат,
ще ме носи над облаци цветни.
И по тъмно пред къщния праг,
други очи, отразени, ще светят!
Ще намеря в снега си кокиче,
ще посрещна с любов пролетта!
Все пак съм голямо момиче
и знам - с теб не свършва света!
И знам... пак ще свири виртуоз на фагот...
И знам... свършва само... моят живот...
© Станислава All rights reserved.
