Dec 12, 2010, 7:40 PM

А уж... съм голямо момиче 

  Poetry » Love
751 0 5

Когато във тебе се влюбих,

бях вече голямо момиче.

Но в страстта ти се цяла изгубих

и в сърцето си плахо надничах...

 

Направих каквото можах -

не успях да избягам от тебе.

Затова в мемоарни книжа

ще запазя свойта потребност.

 

Някой друг, с мойта обич богат,

ще ме носи над облаци цветни.

И по тъмно пред къщния праг,

други очи, отразени, ще светят!

 

Ще намеря в снега си кокиче,

ще посрещна с любов пролетта!

Все пак съм голямо момиче

и знам - с теб не свършва света!

 

И знам... пак ще свири виртуоз на фагот...

И знам... свършва само... моят живот...

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви,
    Митко,
    Надя,
    ИЦЕ,
    Оги(ще почерпя),
    Ники.
    Желая приятна вечер!
  • хареса ми
  • Хубавелица е стихчето ти...
    Да почерпиш, Стани!!!
  • Славче, какво е това бяло знаме, което развяваш? Я се стегни! Хубаво, умно, кадърно и вече "пораснало" момиче трябва да има и съответното самочувствие, за което ти имаш пълно покритие.
    Що се отнася то ми харесва, но предпочитам да не е твое.
  • Наистина си голямо момиче щом пишеш такива стихове
Random works
: ??:??