И нека да склоня глава на твойто рамо,
защото утре може да не те докосна...
И нека те целуна в тъмното смълчана,
че утрешният ден е високосен,
че хубавите мигове отлитат
с житейска простота и сложност...
И нека днес ръцете ни се сплитат -
един застинал, малък кадър от живота...
© Елена Костадинова All rights reserved.