Срещали ли сте такива хора
дето хранят се с чуждо страдание?
И гледаш ги отвън - икони,
а вътре гният от зло и безсрамие.
Те не виждат човека отсреща,
а дишаща банка за кръв.
И.. само как подмолно те прегръщат,
а ти нижат душата на стръв.
И в ръщете им ставаш матрьошка,
и от мъките ти се прераждат.
В края им не искат прошка,
а се самоизяждат.
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
