А виждал ли си нуждата на сляп
Ти виждал ли си сянката на дъжд
да пада бавно зад гърба си.
Или зората да зачене ръж
от утринния писък на гнева си.
Не си ли виждал спомените в мен,
как правят си „закуска за шампиони”
и ме преглъщат нощем, после в ден,
намръщени, нали съм шепичка пирони.
Не си ли виждал паднала душа
пред прага на измислено спасение,
а дойде ли смирено сутринта
тя търси новото грехопадение.
А виждал ли си нуждата на сляп
да преповярва в Божиите сили,
да му заръча три комата хляб
и с тях да се нахрани. Не, не си ли?
© Николина Милева All rights reserved.
