Ти виждал ли си сянката на дъжд
да пада бавно зад гърба си.
Или зората да зачене ръж
от утринния писък на гнева си.
Не си ли виждал спомените в мен,
как правят си „закуска за шампиони”
и ме преглъщат нощем, после в ден,
намръщени, нали съм шепичка пирони.
Не си ли виждал паднала душа
пред прага на измислено спасение,
а дойде ли смирено сутринта
тя търси новото грехопадение. ...