Mar 17, 2010, 9:08 PM

А вятърът гнездата полюлява... 

  Poetry » Phylosophy
695 1 17

 

Дъждът плете от капчици въжета,

с които свързва неудобни мисли.

Заключва с безизходица ръцете

в окови от омраза и безсилие.

 

Забравените думи за присъствие

барабанят по покрива тревожно.

И по улуците напевно се промъкват

сълзите на прииждащата пролет...

 

В гнездата празни вятърът очаква

да залюлее бъдещето в шепи...

А зимата умира много бавно

със скърцащ глас от злоба тихо шепне:

 

Че лятото е толкова далече,

че лятото принадлежи на миналото.

И тихите му стъпки са отнесли

надеждите със птиците отлитнали,

 

които друго слънце са намерили

и чужди изгреви сега възпяват...

Дъждът плете от капчици въжета,

а вятърът гнездата полюлява...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??