А знаеш ли, че времето убива?!
Краде, отвлича всеки спомен,
магията му бавно то изпива
и оставя във безкрая лист отронен...
Изморяват се надеждите, мечтите,
изстива и последната сълза...
Полъхът му леден ослепява и очите
и пътя си за рая губи нечия душа!
И останала без сили в мрака тичам-
бягам, спирам се и пак крещя:
"И какво от туй, че те обичам
и без тебе мога, сама ще продължа!"...