Oct 5, 2011, 8:11 PM

***

  Poetry » Love
1.1K 0 0

По пътя аз вървя
и мисля си...
Без теб безмислено денят минава,
а животът си върви, променя всичко,
но в замяна той със теб ни раздели.
Защо съдбата, толкоз тежка,
този номер ни скрои,
как без теб е толкоз тежко, как сърцето ме боли.
Мислите по теб пробягват
пак през моята глава

и взирайки се в снимки стари,
тръгва пак сълза подир сълза.
Няма ли да си отиде таз голяма празнота
и пак със теб да съм, любими,
обгърната от твойта топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...