Аз и ти

Ти искаш да ме държиш настрана от своите проблеми,

но те едва ли от моите са по-големи...

Не ме предпазвай, няма от какво,

не си задавай ти въпроса какво ще стане утре и защо?

Страх? За да се влюбиш не е нужен,

дори обаче ти да го изпитваш днес,

утре ще го сметнеш за ненужен,

защото утре не е като днес!

Пиеш ли, и аз в момента пия,

преди си пил за утрешния ден,

за загуба, за тия, за ония,

но никога заради мен...

А колко пъти гаснех в ръцете ти,

и в устните ти утолявах свойта жажда,

идеше ми да се моля на нозете ти,

за любов, но не, отказах се, душата щеше да разяжда!

Мислиш ли, и аз в момента мисля.

За миговете хубави със теб,

мисли, и аз ще продължавам

да смятам, че си точният човек!

А хората измамливи, неземни,

направиха ме не каквото бях,

и тебе също, но са ни потребни,

дори и да умираме от страх!

И въпреки тях, аз пак ти вярвам,

знам също, че повярва в мене ти,

дори, за никаквото малко щастие,

си заслужава да си кажа: “Аз и ти”