Oct 4, 2019, 6:10 PM

***

  Poetry » Other
1K 0 2

... А исках толкова малко...

Колкото цветето... от росата.

Колкото небето... от дъгата.

Колкото влюбен... от падаща звезда.

Колкото дете... от майчина усмивка.

Колкото семенце... от повея на вятъра.

 

И бях готова да дам всичко... 

Цялата любов, която насъбрах

и нямаше на кого да подаря. 

Поискай ми я и ще я видиш!

Цялата е за теб, но... 

 

Ще те погълне... като стихия.

Ще те отнесе... като ураган.

Ще те опитоми... като коте.

Ще те разтопи... като вулкан.

Ще те заслепи със Светлината си... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...