Абстиненция
Изпитваш, знам, онази тежка жажда
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва.
Ръцете ти са огън… и беда.
Страстта ти с аромати ме наказва.
Една измамно топла тишина
по крехките ми вени се разлива
като изискан течен наркотик.
Погрешно… абстинентно в мен се впиваш.
И ставам чувство. Тласък… И съм вик:
– Любов ли е… не може да убива…
Моментът е до болка съвършен –
хрипти дъхът ти… с моя пак се слива:
– От Господа е всичко… И от мен...
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Любовта ти ме убива", която ме предизвика да я допълня с думи.
Ето линк към творческата ѝ страница: https://www.facebook.com/Martistin
© Jasmin All rights reserved.
) в случая, обаче, Музата е на Мариала Арсова 
