Абстрактни отклонения
Луната се прокрадва покрай облаци от изкривени спомени
Някой капки са сладки а други са солени
Промените са просто част от кривата права
Годините минават докато хората губят представа
А самата тя се превръща в отражение
Грубо възприятие на нечие поведение
Докато от звука на дъжда думите избледняват
Изпаряват се капките са мисли които твоите заглушават
Колко е красив светът? Някой ме беше попитал
Колкото си го направил ако въобще си опитал
Къде отива човек когато думите и капките свършат
Когато собствените му страхове в тишината го сгърчат
Насочва поглед към лунния лъч който пробива си път
Дори успява да види смисъла който се простира отвъд
Отразени спомените крива представа - възприятие за света
Изкривени поведения заглушени мисли може би аз ги плета
Едва ли някой би търсил тук посвещение но има
Лилавите стени на стая идея трудно обяснима
Интуицията говори добре е да се слуша
Цената на лилавата боя е вербална суша
А краят остана да бъде довършен от теб...
Искрено твой просто абстрактен поет
© Сиян Ривери All rights reserved.
добре си го оплел.