Абсурдно е...
Абсурдно е да се живее
в тази пустош от души,
където истинското тлее
и стойностното се руши.
Човек е сам - това е сила,
но без любов нима Живее.
Тя хиляди души убила,
кажи ми в Живия къде е?
Дали във хубостта стерилна
или в същността разбита?
За теб ще кажат - Беше силна,
защото обич не изпита!
Абсурдно е да се умира,
когато вечността те гали
и твоят дъх зове Всемира,
пронизан от безброй кинжали.
Но ти умираш тъй безмълвна,
като вековната гора.
От лоното на длан безкръвна
дали ще се роди Зора.
Дали към нея ще литнат птици
и мигове ще я обгърнат.
Зората - мъртвата зеница -
копнеж на поглед преобърнат.
Абсурдно е в Копнеж да гасна,
когато времето изтича
и в плен на тази скръб всевластна
никога да не обичам.
Абсурдно е...
но аз Живея,
дори да знам, че ще изчезна.
Зора отново ще изгрее.
Зора...
а под Зората - Бездни.
© Даниела Борисова All rights reserved.
