Nov 20, 2008, 8:09 PM

* * * *

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Една звезда откъсна се и падна,
една сълза надолу полетя,
едно сърце пътека си прокрадна
към бездната от черна самота...

Една надежда някъде угасна,
една мечта за сетен път умря,
една любов - красива, но опасна,
прободе се и вечен сън заспа...

Едно момче за първи път проплака,
едно момиче сля се със нощта...
Една съдба ги сля, но не изчака
да видят, че това бе любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Сп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...