Събуждам се - навън е тихо, мрачно,
и се чувствам без амбиции, безпристрастно.
И винаги за тебе аз се сещам,
Но ти за мене не - това усещам.
И се научих - за мене ти си странен,
като собствения си живот - празен.
Но не преставах аз да те прегръщам
и сега усещам топлина в сърцето си за теб.
Вече знам - безсмислено е да те питам,
знам, безсмислено е да се самоубивам!
Искам да живея, да дишам и да пея,
а любовта...? Защо да ме е грижа за нея? ...