Пореден сблъсък! Ежедневна война.
Денят постепенно напира и гони нощта.
Лъч, още един, сноп, вече са два.
Слънцето търпеливо подава глава.
Цветни реки източния хоризонт обливат.
Жадни очите ми красота отпиват.
Бъбриви птички събитието коментират.
Пробудени всички за новия ден репетират.
Ето, армията златиста цял кръг е вече
и с равномерна крачка из небето се завтече.
Утро! Прекрасно! Нов шанс за всеки
да извърви своя път, да проправи нови пътеки.© Нели All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
