May 2, 2007, 2:58 AM

Адам и Ева в 21 век

  Poetry
926 0 5

 - Страхуваш ли се, миличка, от ада?

   - Не се страхувам. Знам го този ад.

 - Поспри кафето, пунша, шоколада,

през постите - вегетариански глад!
Не гледай на мъжете от високо,
бъди добричка, хрисима, ЖЕНА!
Усмихвай се безгрижно и широко,
тъй, сякаш нямаш камък на врата!
Децата не хули, не ги притискай,
недей да търсиш в другите вини.
Виновна си! Но себе си обичай,
че в РАЯ няма място за жени!
Прости на всички ближни греховете,
че твоите са също не един.
И всеки ден засаждай ново цвете,
а вечер не заспивай без Амин!
И къщата си гледай, чистотата,
без манджа не оставяй нито ден,
прощавай всяка глупост на децата,
и слагай да ядеме на корем!...
  - Страхуваш ли се, миличък, от ада?
- Не се страхувам. Аз ще бъда в РАЯ.
  - Я малко се поспри със таз тирада,
     че сам към ада пътя си копаеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...