Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща,
на мен прилича – тъжно-весел и уви,
когато вятърът посоката обръща,
след свойта скитническа орис той върви.
Дори катуните отдавна се прибраха,
на топло нощем даже циганите спят...
Аз и октомври – смугли скитници без стряха.
Адресът песен е, дом – целият ви свят. ...