Адът и Аз
Адски тътен да продира въздуха навън.
Адът да съедини небето и земята.
В кърви да лежа, гърчеща се в мрака.
Дъх да не достига...
Вълците с месата мои живи да пируват.
Бурените кръвта ми да полива.
Пороите останките ми да влачат.
Спомен от мен да не остане
и годините да забравят, че през тях съм минала.
Глас да нямам и сълзи,
нито слух за стона ветровит
и ръце да нямам да не чувствам
и сърцето ми да не тупти.
Тишината да е моя спътница
във Ада, където вървя.
Дяволите да пируват с мозъка ми, пред мойте очи.
Защото черна е душата ми и Адът е във мен.
Адът да съедини небето и земята.
В кърви да лежа, гърчеща се в мрака.
Дъх да не достига...
Вълците с месата мои живи да пируват.
Бурените кръвта ми да полива.
Пороите останките ми да влачат.
Спомен от мен да не остане
и годините да забравят, че през тях съм минала.
Глас да нямам и сълзи,
нито слух за стона ветровит
и ръце да нямам да не чувствам
и сърцето ми да не тупти.
Тишината да е моя спътница
във Ада, където вървя.
Дяволите да пируват с мозъка ми, пред мойте очи.
Защото черна е душата ми и Адът е във мен.
© Гери All rights reserved.
