Apr 23, 2012, 10:00 AM

Адът на Дръстър

  Poetry » Other
935 0 0

Блъскат ме градините на ада,

приковали тежкия си поглед връз нозете ми.

Окови няма, но не мога да потръгна.

Вятърът е твърде силен за нозете,

що крачат из калта на ада!

 

От погледа на Голом съзирам

умиращо ято, що летяло е цяло столетие.

И сред бреговете на Дразд коне се валят,

оплескани с кървава кал,

с натежали копита се молят

да ги прониже някой със копие.

 

Видях щитоносци на Дръстър.

Бяха мнозина, бяха възкръснали.

Смеят се на адовия кръг,

не вярват в задгробното.

Но! Аз видях бъдещето и огъня!

 

И скиталци сред молци не живяха.

Да има кой да оспори, когато

очите с превръзки въз черни

не гледат във кръг, не въртят се,

а запленени от червата си клети,

се мислят за свети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...