* * *
Погледна ли зелените баири
аз връщам се в годините назад.
Вървя пак под небесните пастири.
Пътеките познават своя брат.
Събуждам ли се нощем аз разбирам,
че винаги съм търсил своя кът.
И тръгвам пак -- вървя, но не намирам
на щастието минало светът.
Уж всичко в този град ми е познато,
а толкоз чужд се чувствам всеки ден.
И стопля ме зората като лято,
а вечер пак съм сам и уморен.
Пътувам все през пролети еднички
с часовници и стаи ограден,
а радостите ми са като срички
в живот тъй неусетно провален.
4. ноември 1993 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
