* * *
Къде си бил през всичките години,
когато в самотата си се криех?
Как само теб сред всички не отминах?
И колко вярвам, че със теб сме НИЕ.
И ако във сърцето ми надникнеш,
дали във него можеш да откриеш
как стана тъй, че точно теб обикнах
след хиляди, след хиляди години.
Душата си, завинаги ранена,
защо реших да подаря на тебе?
Дали не бъркам, като мисля,
че ти наистина я искаш?
Ти знаеш колко те обичам
и колко малко искам във замена
да чуеш моята молба едничка -
мечтая само да танцуваш с мене.
Тогава, до сърцето ти притисната,
аз болката от него ще отнема.
До края на живота си, наистина,
аз искам да остана с тебе.
© Роза Василева All rights reserved.
