По-ярък и наситен червен цвят
за великденското яйце няма от кръвта,
която руква от гърлото на жертвеното агне.
Траен колкото пигмента на охрата,
оставена от дланите на пещерния човек.
Моля се горещо на безмълвната икона
да пази мен и близките ми от всяко зло
и не чувам виковете за пощада
из устите на онези, в чиито зеници
се отразявам аз: Адът на Земята.
© Ростислав Аврамов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
