По-ярък и наситен червен цвят
за великденското яйце няма от кръвта,
която руква от гърлото на жертвеното агне.
Траен колкото пигмента на охрата,
оставена от дланите на пещерния човек.
Моля се горещо на безмълвната икона
да пази мен и близките ми от всяко зло
и не чувам виковете за пощада
из устите на онези, в чиито зеници
се отразявам аз: Адът на Земята.
© Ростислав Аврамов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
