По-ярък и наситен червен цвят
за великденското яйце няма от кръвта,
която руква от гърлото на жертвеното агне.
Траен колкото пигмента на охрата,
оставена от дланите на пещерния човек.
Моля се горещо на безмълвната икона
да пази мен и близките ми от всяко зло
и не чувам виковете за пощада
из устите на онези, в чиито зеници
се отразявам аз: Адът на Земята.
© Ростислав Аврамов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
