Jun 29, 2025, 3:53 PM

Ах, че ми е тъжно!

254 0 5

А, може би, аз остарявам,

щото по спомени тъгувам, 

вместо да си свиркам и пирувам.

 

А, може би, аз остарявам, 

щото за отминали времена тъгувам,

вместо за светло бъдеще да бленувам.

 

А, може би, аз остарявам, 

щото мен носталгия по миналото ме тресе силно,

вместо да си развявам байрака стилно.

 

А, може би, да тъгувам за онуй време е нормално.

Някога беше красиво, истинско и живо,

а днес е тривиално, банално, дори жално.

 

А, може би, е нормално на мен да ми е жално, 

че тогава щастливи бяхме въпреки някои тегоби, 

а днес се къхърим за дребнички тревоги.

 

А, може би, тъй нормално е да тъгувам,

че моето дете ще расте в дигитален свят,

сред бетон и неприлична глъч, 

все нова технология, в извратена идеология...

ах, дали главата няма да му бръмне от тая демагогия...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано е така,Таня!
    Благодаря!
    Между другото, не бих казала, че детството е най-прекрасния ми период, но определено онова време - 90-те имаше много чар. Още се слуша музиката, днес се правят кавъри, още всеки си спомня какви бяха игрите и тн.....
  • Носталгия по детството!
    И преди сто години да бяхме питали някой, щеше да отговори, че детството в неговото време е било най -щастливото!
    Нека не се притесняваме за настоящите деца. Даваме ли им любов, ще им останат прекрасни спомени.
  • Това е най-хубавото, всъщност, че животът не признава никаква възраст - дава шанс на всеки да бъде и живее.
    Можем само да се надявяваме изобщо да има бъдещи поколения, а какъв живот ще имат, дано си прав, че ще бъде по-добър - всичко с времето си.
    Не е лесно да приемеш, че не си в първа младост, когато си само на 32, но пък все още младостта не е изключена от уравнението.
  • На човек колкото по - малко му пука, толкова по-добре живее. А живата, не ги избира по възраст, той предлага равен старт за всички. Живей го!
  • Симона, остаряваш! 🙂
    Започнем ли да изпитваме носталгия по миналото, значи не сме първа младост. За бъдещите поколения изобщо не трябва да се безпокоим. Те живеят и ще живеят много по-добре от нас, освен ако някои малоумници не предизвикат трета световна!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...