Jun 29, 2025, 3:53 PM

Ах, че ми е тъжно!

256 0 5

А, може би, аз остарявам,

щото по спомени тъгувам, 

вместо да си свиркам и пирувам.

 

А, може би, аз остарявам, 

щото за отминали времена тъгувам,

вместо за светло бъдеще да бленувам.

 

А, може би, аз остарявам, 

щото мен носталгия по миналото ме тресе силно,

вместо да си развявам байрака стилно.

 

А, може би, да тъгувам за онуй време е нормално.

Някога беше красиво, истинско и живо,

а днес е тривиално, банално, дори жално.

 

А, може би, е нормално на мен да ми е жално, 

че тогава щастливи бяхме въпреки някои тегоби, 

а днес се къхърим за дребнички тревоги.

 

А, може би, тъй нормално е да тъгувам,

че моето дете ще расте в дигитален свят,

сред бетон и неприлична глъч, 

все нова технология, в извратена идеология...

ах, дали главата няма да му бръмне от тая демагогия...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано е така,Таня!
    Благодаря!
    Между другото, не бих казала, че детството е най-прекрасния ми период, но определено онова време - 90-те имаше много чар. Още се слуша музиката, днес се правят кавъри, още всеки си спомня какви бяха игрите и тн.....
  • Носталгия по детството!
    И преди сто години да бяхме питали някой, щеше да отговори, че детството в неговото време е било най -щастливото!
    Нека не се притесняваме за настоящите деца. Даваме ли им любов, ще им останат прекрасни спомени.
  • Това е най-хубавото, всъщност, че животът не признава никаква възраст - дава шанс на всеки да бъде и живее.
    Можем само да се надявяваме изобщо да има бъдещи поколения, а какъв живот ще имат, дано си прав, че ще бъде по-добър - всичко с времето си.
    Не е лесно да приемеш, че не си в първа младост, когато си само на 32, но пък все още младостта не е изключена от уравнението.
  • На човек колкото по - малко му пука, толкова по-добре живее. А живата, не ги избира по възраст, той предлага равен старт за всички. Живей го!
  • Симона, остаряваш! 🙂
    Започнем ли да изпитваме носталгия по миналото, значи не сме първа младост. За бъдещите поколения изобщо не трябва да се безпокоим. Те живеят и ще живеят много по-добре от нас, освен ако някои малоумници не предизвикат трета световна!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....